КЛИНИКА ПО
ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ “Акад. Чудомир НАЧЕВ”
Вътрешното
отделение в болницата е учредено от първия му завеждащ д-р
Богдан ЧАВОВ, който същевременно е и главен лекар. Постът му
се поема от д-р Страшимир ДАСКАЛОВ, бивш главен асистент на
първия наш професор по вътрешни болести и по медицина въобще
– Васил Моллов. Д-р Даскалов дълги години е и управител на
болницата. Тук работят известни на цяла София интернисти
като д-р Нина Давидова, д-р Симеон Белопитов и др, както и
бъдещият професор Радол Цолов.
Непосредствено
след Девети септември 1944 г. вътрешното отделение се
разделя на две. Първо вътрешно отделение е завеждано от д-р
Илия МИЛУШЕВ, който е същевременно и главен лекар. За кратко
време приемник му е д-р Николай РЯЗКОВ, който обаче скоро
след това почива. (И двамата, както д-р Даскалов, са
възпитаници на проф. Васил Моллов и въвеждат неговия
прогермански стил на работа: строга дисциплина,
взискателност към самите себе си и подчинените, стриктно
изследване на болните.)
Замества го д-р
Димитър СТЕФКОВ, автор на известната монография “Белодробно
сърце”, дала му право по-късно да оглави цялата клиника. (Той
подробно изучава и описва и над 150 лекувани от самия него
пациенти с тогава много разпространения и опасен
туберкулозен менингит; подпомаган е от д-р Светла Димитрова;
заради научните трудове и впечатляващата си клинична работа
е удостоен със званието “заслужил лекар”). По-късно завеждащ
Първо вътрешно отделение става гастроентерологът д-р Петър
ИЛЧЕВ, а след него – хематологът д-р К. ИЛИЕВ; те ръководят
и съответните звена. Разкриват се и ендокринологичен (д-р
Младенова) и нефрологичен сектор (д-р Живка Люцканова).
Второ вътрешно
отделение е ръководено от тогава частния доцент Васил ЦОНЧЕВ,
който по-късно стига до професор (1956) и чл.-кор. на БАН
(1967); той е създателят на българската ревматология. Има
приноси и в областта на диабетологията и алергологията.
Роден е в София (1902), завършва също в София (1927), но
специализира във Франция, Австрия, Германия, Англия, САЩ.
По-късно се премества в Трета градска болница (заедно с
кардиоложката д-р Тамара Пилософ), където и двамата стават
професори. Замества го неговият ученик-ревматолог д-р Иван
ДОНЕВ, който по-късно заминава на работа в Етиопия.
Тук известно
време работят и бъдещите академици Иван Пенчев (основателят
на съвременната българска диабетология) и Атанас Малеев (по-късно
създател на вече несъществуващите Медицинска академия и
Институт за лечение на чужди граждани).
Чл.-кор. проф.
Васил Цончев почива през 1981 г. Не случайно обновената
лекционна зала на болницата носи името му (по идея на
неговия приемник и продължител на делото акад. Чудомир Начев,
той обаче 2 години по-късно също почива).
Секторът по
диетично хранене е разкрит от д-р Александър Белоречки,
който издава и специализиран труд по темата и има големи
заслуги за развитието на диетологията в България. По-късно
рентгенологът д-р Димитър Памуков, който се увлича по
народната медицина, разкрива първия и така си и останал
единствен за страната Сектор по фитотерапия, където дълги
години изготвя, регистрира и пуска на фармацевтичния пазар
регистрирани от него билкови комбинации, като бронхопам (препоръчванпри
кашлица), енурезопам (при енурезис ноктурна), холопам (при
жлъчно-каменна болест) и др., които намират добър прием сред
пациентите.
През 1960 г.
Вътрешното отделение е признато за Клиника. През 1975 г. тя
вече разполага със 180 легла и 2 отделение; в тях работят 16
лекари.
От 1966 г. зав.
II Вътрешно ревмокардиологично отделение е д-р Светла
ДИМИТРОВА, която го оглавява дълги години. Тя е авторитетна
лекарка, всепризната в целия окръг, а и в столицата, с
редица научни публикации. След пенсионирането й мястото се
заема от д-р Тодор Живков, също добър кардиолог. Тук работят
известните клиницисти д-р Галинова, д-р Игнатов, д-р Бурян,
д-р Чернева, д-р Пунева.
Днес Клиниката по вътрешни болести носи името на знаменития
и непрежалим акад. Чудомир НАЧЕВ.
Началник
клиника е доц. Д-р Малина Петкова.
Доц. М. Петкова завършва
висшето си медицинско образувание в Медицинска Академия,
София. Работи като главен асистент в Клиника по
Ендокринология, Александровска болница, по късно
последователно ръководи: Диабетен център „ Св. Лука”,
София; Клиника по Ендокринология, УМБАЛ, Плевен.
Доц. Петкова завършва и магистратура по Здравен мениджмънт,
УНСС, София и има три медицински специалности: Вътрешни
болести; Ендокринология и болести на обмяната; Социална
медицина и здравен мениджмънт. В момента специализира
регенеративна ендокринология и антиейджинг в САЩ.
Доц.
Петкова има богат преподавателски опит по специалността
„Ендокринология и болести на обмяната” като главен асистент
към Медицински университет, София и като доцент към
Медицински университет, Плевен, където преподава и в
момента. Научните интереси на доц. Петкова са в областта на
болестите на обмяната - метаболитен синдром, захарен
диабет; хранене и по-специално определяне на гликемичен
индекс на български храни; антиейджинг медицина и хормоно-заместване.
Публикува повече от 60 научни статии, има участие в
написването на учебници и монографии.
Доц.
Петкова е специализирала в Диабетен Център “Steno”,
Копенхаген, Дания; Университетска боница, Женева, Швейцария,
Университетска болница “Кралски колеж”, Лондон,
Великобритания, Университетска болница, Медицински
университет, Тел Авив, Израел, The Brookwood International
Academy of Healthcare Research, Oxford, UK, World Anti-aging
academy of medicine и др.
автобиографията на доц. Петкова
публикации
Клиниката по вътрешни болести е съставена от 2
отделения:
#
Първо Вътрешно отделение
по гастроентерология, ендокринология, нефрология и
хематология, с началник д-р Пламен ПЕТРОВ, специалист по
вътрешни болести, гастроентерология и диететика.
То разполага
с 60 легла, разделени на съответните сектори.
Тук работят 9 лекари, 6 от които са с по 2 специалности.
Старши ординатор е д-р Цветан Алайков, един от
най-изтъкнатите наши клинични хематолози.
Ст. м. с. е Цеца
Машева.
#
Второ Вътрешно отделение
по ревмокардиология, пулмология и обща терапия, с началник
д-р Татяна ТАСЕВА, дм, специалист по вътрешни болести и
кардиология. Защитила е дисертация на тема “Организация на
терапевтичната помощ при остър миокарден инфаркт – подходи
на клиничния мениджмънт”.
Стационарният му
блок е съставен от 2 сектора: кардиоревматологичен (с 33
легла) и пулмологичен (7); общо – 30 легла.
Тук
се лекуват
пациенти, предимно с исхемична болест на
сърцето, хипертонично сърце, нестабилна стенокардия,
пневмонии, бронхиална астма, хронична обструктивна
белодробна болест, възпалителни ставни заболявания.
Старши ординатор е д-р Лидия Царска.
Ст. м. с. е Галина Панева.
